Съвременно лечение на миастения гравис
Bulgarian Neurology · 30.11.2024 · 25 (2) · 43-51
DOI: 10.67667/neu.v25i2.171 ↗Kurz gefasst
Fachartikel in der Zeitschrift Bulgarian Neurology, online erschienen am 30.11.2024. Verfasst von Иван Миланов. Die Arbeit nennt 37 Literaturangaben. Der Volltext ist frei zugänglich (Open Access, CC BY 4.0).
Abstract (Originalsprache)
Идиопатичната автоимунна миастения е най-честото заболяване на невромускулните синапси. Патогенезата е автоимунна, свързана с възникване на антигенни цели в никотиновите ацетилхолиновите рецептори (AChR) и свързани с тях протеини, върху постсинаптичните мембрани. Причинява се от антитела срещу компоненти на невромускулния синапс и нарушено невромускулно предаване. Клинично протича с флуктуираща мускулна слабост. Лечението зависи от възрастта, тимусната патология, наличието и вида на антителата, формата и активността на заболяването. Подразделя се на симптоматично, което улеснява нервно-мускулното предаване и модифициращо хода на заболяването лечение, насочено към подлежащия патологичен имунен отговор. Симптоматичното лечение е първи избор при повечето пациенти. Провежда се с инхибитори на ацетилхолинестеразата, които блокират обратимо ензима ацетилхолинестераза и забавят хидролизата на ацетихолина.Имуномодулираща (модифицираща хода на заболяването) терапия се използва за да се потиснат имуномедиираната деструкция на ацетилхолиновите рецептори и архитектурата на постсинаптичната мембрана. Кортикостероидите и класическите имуносупресори (предимно azathioprine) са лекарства на първи избор за имуносупресия при пациенти с активна генерализирана или очна миастения. Прилагат се когато ефектът от самостоятелното приложение на антихолинестеразни средства или комбинацията им с тимектомия е незадоволителен. Рефрактерни към стандартното лечение са 10% от пациентите. Моноклоналните антитела таргетиращи имунната система имат предимства пред конвенционалното имуносупресивно лечение по отношение на по-бързото начало на действие, благоприятен профил на страничните ефекти и потенциала за трайна и дългосрочна ремисия. Някои от изследваните в момента медикаменти включват инхибитори на терминалния комплемент C5, Fc рецепторни инхибитори, агенти за изчерпване на В клетките (CD19 и анти-20 и инхибитори на фактора за активиране на В-клетките), протеозомни инхибитори, моноклонални антитела инактивиращи цитокините, моноклонални антитела инактивиращи функциите на Т-клетките и приложение на подкожен имуноглобулин. Тимектомия се прилага задължително при почти всички пациенти с тимом, но не по време на изостряне на заболяването.В заключение, напредъка в изясняването на патофизиологичните механизми на миастенията доведе до създаване на нови класове медикаменти, модифициращи хода на заболяването.
Zitieren
APA
Миланов, И. (2024). Съвременно лечение на миастения гравис. Bulgarian Neurology, 25(2), 43-51. https://doi.org/10.67667/neu.v25i2.171
Vancouver
Миланов И. Съвременно лечение на миастения гравис. Bulgarian Neurology. 2024;25(2):43-51. doi:10.67667/neu.v25i2.171
BibTeX
@article{2024,
author = {Миланов, Иван},
title = {Съвременно лечение на миастения гравис},
journal = {Bulgarian Neurology},
year = {2024},
volume = {25},
number = {2},
pages = {43--51},
doi = {10.67667/neu.v25i2.171}
}
EUVIMED