Преходът в българското книгоиздаване: видими и невидими кризи
Media and Language Journal · 09.11.2026 · (21) · 122-149
DOI: 10.58894/p8967189 ↗Kurz gefasst
Fachartikel in der Zeitschrift Media and Language Journal, online erschienen am 09.11.2026. Verfasst von Алберт Бенбасат. Die Arbeit nennt 15 Literaturangaben. Der Volltext ist frei zugänglich (Open Access, CC BY-NC-ND 4.0).
Abstract (Originalsprache)
Настоящата статия полемизира със статията на Георги Александров „Преходът през Прехода: българското книгоиздаване след 1989 г.“ (Александров 2025: 159–178). Според Александров изследването му има за цел да установи тенденциите и структурата на българското книгоиздаване и да предложи периодизация на неговото развитие през последните трийсет и пет години. Текстът му, както сам изтъква, се основава на статистически данни. Тези данни са налични от бюлетините на Националния статистически институт и на Агенцията по ISВN, но не очертават пълната картина на процесите, които протичат в българското книгоиздаване през време на Прехода. Основен недостатък на използваната статистика е, че тя е непълна и неточна, както и че това е помощен инструмент и не може да замести наблюденията и анализа на конкретните проявления в книгоиздаването през разглеждания период, т.е. типологично-тематичния, жанровия, икономическия, търговския, маркетинговия и прочие аспекти на този бизнес, както и условията, в които той се развива. Динамиката в развитието на българското книгоиздаване през изминалия период е твърде променлива и нейното проследяване предполага и налага анализ и на културното, и на социалното, и на пазарното му присъствие при различните политико-икономически обстоятелства, а също и на отделните типологически, тематични и прочие елементи, които го съставляват. В статията си Александров заявява, че прилага критерии от икономическо естество, но такива фактически няма: липсват финансовите и пазарните аспекти в този сектор – приходи и продажби (общ оборот), продадени тиражи от дадено ново заглавие, както и от „дългата листа“, средна цена на една книга; разходи (всички видове); печалба и рентабилност (брутна, нетна); „жизнен цикъл“ на книгата (колко дълго се продава активно). Александров оспорва моите анализи на кризата в българското книгоиздаване през годините на Прехода, както и опита ми за нейната периодизация, без конкретно да ги разглежда и цитира, като посочва и невярна крайна година на моите наблюдения и изводи. В неговия текст се открояват и други некоректни цитирания и наличие на грешна информация. Периодизацията, която Александров предлага, също не отразява реалните етапи, през които преминава книгоиздаването ни през изтеклия отрязък от време – от 1990 г. до днес.
Zitieren
APA
Бенбасат, А. (2026). Преходът в българското книгоиздаване: видими и невидими кризи. Media and Language Journal, 122-149. https://doi.org/10.58894/p8967189
Vancouver
Бенбасат А. Преходът в българското книгоиздаване: видими и невидими кризи. Media and Language Journal. 2026:122-149. doi:10.58894/p8967189
BibTeX
@article{2026,
author = {Бенбасат, Алберт},
title = {Преходът в българското книгоиздаване: видими и невидими кризи},
journal = {Media and Language Journal},
year = {2026},
number = {21},
pages = {122--149},
doi = {10.58894/p8967189}
}
EUVIMED